То бе пожар, то беше огън,
и земетръси с вихрогонни сънища.
Желание до ярост от обичане,
завъртане на всички кръстопътища.
То беше, ала някога все си отива
със залезна усмивка, като топъл ден,
във пазвата си скрил лъчи от слънцето,
и пада мрак безмълвен и студен.
Пак мога да те дишам зазвездена
с азот, примесен със кристалчета илюзии.
И да ти пея мога, от мълчания бездумна,
а ти да слушаш нежните ми струни. ...