То и така ме няма
Да беше ме обикнал, но не би.
Условности, причини и заблуди.
А имам сякаш няколко съдби
и май са до една тотално луди.
В очите ми невидим, но вали,
пороен дъжд. Дъгата ли? Мираж е.
В душата впива хиляди бодли
тълпата вън... Усмихната е даже.
Сърцето ми дори сега да спре,
е все едно. То и така ме няма.
Ще каже някой: Тя не бе добре.
Но моля ви! Любов? Каква измама.
За тях измама, а за мене – не.
Знам няма рай, не ни е и предречен...
И нека всички свиват рамене,
с мен любовта танцува всяка вечер.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
