ТОЧКА, ЗАПЕТАЙКА И ТИРЕ
Загърбих вече скърби, страст, заблуди и гепих най-големия джакпот –
във мен мъжът напролет да се буди! – денят да бъде повод за живот,
по-як дори от хималайски кедър, до грош за всички болчици платих,
мен Господ ме научи да съм щедър, да се раздавам в песен или стих,
дори не знам живял ли съм изобщо, дали съм имал дом, Жени, деца? –
прашинка във Космическата общност сред седем милиарда слънчица,
и кой бях аз – на Синята планета? – изгубила се в звездния Безкрай,
и Фейсбук да се радва на Поета! – пристигнал от звездите глашатай,
не знам – отивам ли, или се връщам? – но в точка, запетайка и тире
Поезията беше моя същност – и с Нея Господ ще ме прибере.