Роден от спомена за твоите пръсти

Погален пак от вятър сладострастен
роден от спомена за твойте пръсти
изтръпвам пак от сутрешния студ.

Какво бих дал за да останем двама
в завивката дарила ни с уют?

Дъхът ти кара ме да се почувствам луд.

Какво от туй, че съм със страст прочут?

Виж - болката ми става по-голяма...

Изтръпвам пак от сутрешния студ
роден от спомена за твоите пръсти,
погален пак от вятър сладострастен...