ТОГАВА
когато тръгна, без да се сбогуваш.
Сега ще свиквам дълго да те няма.
Сълзливо във очите... да рисуваш.
Разбрах, че любовта не е за всеки.
(Химерно отминава... като писък).
Едва дошла, обидена си тръгва,
изписана от болки в дълъг списък.
Не се залъгвам. Помня те... Тогава,
когато безпощадно ми се случи.
Със голи стъпки в съскаща жарава
на танца "безутешност" ме научи.
Привидно съм добра, дори смирена,
но толкова наивна ли изглеждам?
Причината - любов е несъмнено,
но истинно в очите я поглеждам.
Не се залъгвам. Помня те... Тогава,
когато се уплаши, че обичаш.
От тази тишина избяга в друга -
със чужди имена да ме изричаш.
Сега от безответност ще болееш.
(А слънцето не грее за едного).
Без мене ще се учиш да живееш,
а аз разбрах, че и без тебе мога.
© Кремена Стоева All rights reserved.
