Уморен от дългите дни
и отруден през свойте години,
нейде старец самотен стои
във очакване някой да мине!
Всяка сутрин, с букетче цветя,
той си спомняше свойта любима!
Във очите, сълза заблестя -
тъй отмина и тази година!
Коленичил в среднощния час
не угасяше свойта свещица,
той се молеше дълго, на глас,
прилепил до сърцето десница!
© Руми All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
