Той беше с Нея!...
Той беше с Нея!
Той беше
срамежлив...
А тя –
красива!
Косата ù -
танцуващ
кехлибар.
Изваяна
снага
на самодива.
Заглеждаше
я скрито...
Дяволито...
Но тъй
и не намери
сили
на Любовта си
птицата
свенлива
да ù предложи
за другар...
И
пак
е сам...
Поредна
вечер
от
огърлицата
на
нощи
зимни...
Споменът
лика ù
с пръст
рисува
по заледените
стъкла...
Бутилка
вино...
И цигара...
Самота...
Мечтите,
с ампутирани
криле,
заспаха
с никотиновите
ласки
димни...
А
после -
в банята !
Под душа...
Безсрамно
запъхтяната
луна
се сля
с трептящата
от страст
снага...
Сапунената
пяна
го обгръща...
Разкъсващ
стон...
Негà!
Негà!
Последен
миг от
апогея...
Шуртящата
вода
отми
полепналите
капки
Самота...
Той.
Беше.
С Нея!...
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
