Той, животът, е филм –
трагичен понякога,
препълнен с тръни
и камъни остри.
Режисьори,
Директори и т.н.
Да крачим, наша е пътеката!
И все някога, някъде
на някоя гара
влак без пътници ще спре.
В него ще се кача
и ще изчакам
на място приказно
да ме отведе...
А този влак вълшебен ще е,
аз зная, пътува той
към приказна страна,
в която няма болка и неволя,
в която царува само Любовта.
© МД All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
