Толкова
Толкова.
Тишина. Тъпа болка. И раздиращо разочарование.
Безсъзнание.
Пулсиращи съдбовни думи. Нищо няма от тях. Ехти тъжен смях.
В очите влиза прах.
Разстрел.
Безкрай. Безотказно. Безвъзвратно.
Всеки път.
И после обратно.
Вечен кръг.
Две тела на земята.
Шепнат молитва. И те не знаят защо.
Там лежат отдавна...
... Безжизнено!
Безтегловност. Безпътица.
Пълно е с пътища...
Сила в разрушението. И след него слабоволие.
Пак пулсиращото главоболие.
Бягство. През глава. През очи. Без уши. Без думи.
Безумие.
Унищожение. Унижение. Упражнение по любов.
Ненамерен покров.
Тела, храна, мечти и клетви на боклука. Без поука.
Вятърът и мълниите довършват огризките.
Скоро ще са ясни мислите.
Гръб и напред! На чисто.
Без смисъл. Без тревога. Без нищо.
Без...
Ще живея от днес.
Мълчание. Най-лесното. Най-сигурното. Най-безгрешното. Най-празното. Най-заразното.
Най-убиващото. Най-гарантиращото. Най-безсмисленото. Най-възвишеното.
Най-красивото доказателство за Нищо!
Гордост. Жалка. Малка. Залъгалка. Над всичко. Над тебе. Над мене. Се стеле. Сковава и дава сила за грях.
Без вина. Без страх.
Обгръща. Души.
Удуши.
Предателство. Поредното. Последното.
Спряло е Времето.
И чака.
"А часовникът тиктака.
Тик-так
Тик
Так..."
© Лора All rights reserved.
