Толкова далече,
сякаш не съществуваш-
заровен в пясъка на тъмен плаж.
Едно желание,
една нестихваща надежда,
а може би си все така далечния мираж!
Когато те видях,
когато те погледнах
в очите ти открих неземен свят.
Опитах да забравя,
опитах да отричам,
но ти беляза мен със твоя Ад!
И времето изтече,
но времето не промени
песента която пее моето сърце.
Едно желание,
една надежда,
ще чакат твоето сърце при моето да спре!
© Десислава All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
