Толкова значи траело
едно щастие!
Колкото
да запалиш огън в огнището,
да свалиш вълнените чорапи,
да протегнеш
измръзналите крака,
да се сгряват,
а някой да ги разтрива
с мека усмивка...
Толкова значи траело!
Колкото да ти подадат чаша чай
и ти да отпиваш, дордето изстине!
И дордето някой от вас
най-после забрави
да поддържа камината.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
