Ето, виждаш ли:
думите вече нямат магия
за мен.
Това ли е мислел
онзи странен човек,
разчитащ
по звездните карти
съдбата,
когато ми каза,
че още много уроци
би трябвало да науча,
и много вода да изпия,
преди да ме срещнеш?
И какво се оказа?
Цената,
която залагам
за шепа вода
във пустинята,
всъщност е стомната,
която оставям
до извора на земята.
А толкова много
думи изписах за теб,
че ти казвам
"обичам те"
сега с тишината.
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
