Ето, виждаш ли:
думите вече нямат магия
за мен.
Това ли е мислел
онзи странен човек,
разчитащ
по звездните карти
съдбата,
когато ми каза,
че още много уроци
би трябвало да науча,
и много вода да изпия,
преди да ме срещнеш?
И какво се оказа?
Цената,
която залагам
за шепа вода
във пустинята,
всъщност е стомната,
която оставям
до извора на земята.
А толкова много
думи изписах за теб,
че ти казвам
"обичам те"
сега с тишината.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
