Разлисти се студеният ми свят.
Две плахи сенки пролетно валсират.
Тих полутон, прибързано изпят,
зениците нестоплени прибират.
Последен танц завихряше страстта.
По лунен дансинг спомени тактуват.
Пианото ухажваше нощта
и купидони самота рисуват.
Във вихрен валс светът се завъртя.
Студени длани пианиста галят.
Нощта измами пролетта. И тя
остави полутонове. Да парят.
08.01.2007 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
