Всеки спомен се връща
като вкусен залък на хляб,
там е родната къща,
чувам детския смях.
Като хвърлено камъче
в най-дълбокия вир,
като огън и пламъче
на дома ми тъй мил.
Като бяло хвърчило
що в небето не спряха,
като детството мило
под родната стряха.
Всеки спомен се връща -
малка книга прочетена.
Само родната къща
на самота е обречена…
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
