Nov 26, 2007, 2:27 PM

Топлина

  Poetry » Love
1.8K 0 27
Във зимен ден, когато
топлина ми трябва,
аз влизам в бара
и я търся.
Плувам сякаш в
задименото пространство, където
погледът ми трезвен
пробива пушека и мрака.
Намирам я във ъгъла,
на една квадратна малка маса,
седи и пие чай.
Ръцете и са топли,
а погледът студен.
Ще си отида.
Тя не чака мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Бинев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...