Топъл спомен
---
Очите ти не са ми вече блюдо.
Почувствах в ласките ти близък край,
от който мислите ми, в бягство лудо
загърбват своя тих, измислен рай.
Обичах те! Познах страстта - изцяло.
Не пазих гордостта като багаж -
ще топли ли, когато мойто тяло
заспи вовек под градския паваж!
Виж, споменът е друго - топъл кюнец
във новата ми къща от дърво,
през синьо мойта зима ще целуне,
стопена от каминно зарево.
Последвах те. Щастливо се наскитах.
И все без страх, че в кривото ще стъпя,
защото... на часовника стрелките
единствено са сигурни за пътя...
---
© Станислава All rights reserved.
