Sep 1, 2015, 1:22 PM

Това ли е животът

  Poetry
736 0 10

    ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ

 

 

Живеем в свят от изобилие

и в свят на всевъзможните неща,

а често тънем във безсилие

пред бедствия и страдащи деца!

 

В излишък някой се препъва,

а другаде умират в нищета!

Човек във нищото затъва

и мисли си, че е достигнал висота!

 

Понякога сълзите ми се стичат

от болка и нестихваща тъга!

Нима е трудно хората да се обичат?

Без корист, просто ей така!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Георги, Роси, сърдечно ви благодаря...!
  • Ех, Руми... Вечните въпроси... Напомни ми "Звезда на съгласието" на мъдреца Никола Димков. Поздравления за творбата!
  • ...нима е трудно хората да се обичат,безкорист-просто ейтака...!
    Ако носим бога в душата си -може би...защото Бог е Любов...!
    ....но и Дявола не спи ...така че борбата продължава...!Сърдечен поздрав Руми!
  • Благодаря ти, Ангел! До нови!
  • Въпросите лесни но отговор няма!!!Къде ли се крие май никои не знае!Или този който го знае седи и си трае!Кой знае?Това ли е животът?Позрави за стиха и за питането ако го открия ще ти отговоря!!!До нови!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...