Не те познавах,
не знаех, че те има.
Дори в мислите
не мечтаех за това.
Не познавах любовта.
Чужда тя ми беше.
Не вярвах, че е радостта,
с която сърцето хвърчеше.
И ето, че се случи!
Срещнах те така,
сякаш Бог те пусна,
пътя ми препречи.
Сграбчи ми сърцето,
а краката не вървяха,
исках да бягам надалеко,
страх ме бе от мен.
© Елена All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
