Това ми е мерилото за истина
Не ме хвалете, нито ме хулете,
а ако ви харесвам ме четете,
а ако ли пък не, ме забравете
и на разходка сред гора идете,
„батериите“ там си заредете.
Е, аз ще продължавам да си пиша
и в пек, и в леден студ или във киша.
Защото тъй го чувствам, най-отвътре
и го откривам, като част от пътя,
който е отреден да пропътувам.
Така го разгадах, дано си струва.
Това е лек за раните душевни,
това е осъзната неизбежност,
това искра е насред мрак неистов,
това мерилото ми е … за истина!
© Данаил Таков All rights reserved.
