Sep 9, 2008, 9:43 PM

Това по бузата не е сълза...

  Poetry » Civic
1.2K 0 35
 

Това по бузата не е сълза...

 

                                               По повод прочетено във в. "Телеграф" -  На площада в крайморски град туристи се забавляват, целейки психично болен със сурови яйца. Едно яйце се продава по лев. Нещастникът е доволен, защото така си осигурява  прехраната...

 

 

Насам, народе! Туристическа атракция!

Предлагаме на всички - ново зрелище!

За малки и големи - нестандартно е.

Едно почти безплатно забавление...

 

Убийте Сатаната! На площада.

Изгодно е - едно яйце за лев!

Не се стеснявайте! И хвърляйте по-храбро.

Той само ви прилича на човек...

 

Та вижте го. Усмихва се, отрепката...

Срещу храна е в роля на мишената.

Това по бузата не е, не е сълза. Жълтеят

и стичат се останки от яйцето...

 

Тълпата е щастлива... И ликува

след всяко свое точно попадение...

Мишената усмихнато кротува

и се облизва... Господи! Къде си?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Боже, Боже.., колко мъка има по тоя свят, Боже..."

    За стиха няма какво да коментирам... страхотно пресъздаден!
  • Родна българска действителност! Ха сега иди кажи, че в човека няма звяр. Бог да ни е на помощ! Разтърси ме! Дано перото на повече поети бъде чувствително към злободневието ни. Поздрави от мен!
  • Ела да видиш какво направи с мен?!...Потресена съм! Написала си нещо уникално,разтърсващо,събуждащо съвести.Това произведение трябва да се огласи публично-да видим какво става с нас,хората.Да потърсим къде изчезна добронамереността,милосърдието, съпричастието-все думички ,много овехтели,но пълни със съдържание.
  • понякога ме радвате много ... честно разсмя ме този стих ...


    няма да казвам защо ... и да избегна всякакъв вид коментари за това колко съвестен добър или обратното съм ще кажа че аз не бих замерял с яйца никого ... мисля че е достатъчно ... ма ти пак звънни на Господ ... може и да помогне
  • Това, изглежда, може да се случи само у нас. Жестока истина!
    Поздравления за човешката позиция и чудесното стихотворение!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...