nadis_hr (Надя Христова)
10 3
Apr 19, 2008, 5:07 PM

Това си ти 

  Poetry » Love
921 0 9
Тихо се прокрадва тъмнината,
слуша вятърната одисея.
Звук далечен чувам от гората,
бърза сянката край нея.

Огърлица от листа долита,
леко пада на земята.
Нежно времето разчита
да не скрие красотата.

Виждам те в природната картина.
Смесица от всичко тук си ти.
Аз, като художник бързам
да рисувам образ от мечти.

Нещо ми подсказва, че се смееш.
Нещо май сърцето ми греши.
Виждам как небето ме приветства.
Чувам как гората ми ехти.

Как ще мога да забравя!
Всичко тук... това си ти.
Спомен бавно ме изгаря,
чакам те, не ме вини.
Пропаст леко се отваря...
Скоча ли,
ще скочиш ли
и ти?
Вятър с моята коса се заиграва.
С чувствата играеш ли си ти?

                                            2004 г.

© Надя Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??