Понякога проклинам лекотата,
с която ходя боса по света.
Дори и не докосвам непознатото.
И как тогава да те разбера?...
Понякога така се натъжавам,
че моите усмивки нямат край.
Защото ти далеч навън оставаш.
Не искаш да се криеш от дъжда.
Понякога за кратко си мечтая
да не загърбвах всеки миг солен...
Докато от живота се спасявам,
животът си минава покрай мен.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up