Любовта е всичко и е във всичко. Във всеки. Просто трябва да се спрем и да го усетим. Да се насладим на миговете с хората, който имаме до нас, в сърцата си. Любовта е различна, но - силна, истинска във всичките си форми. Тя е много повече от всеки и всичко. Но тя за нас е всичко и ние за нея. И въпреки, че е била и винаги ще бъде - Тя е най- вече сега. Тя е в родителите ни, в роднините, в братята, в братовчедите, в племенниците, във внуците. Тя е в приятелите. В човека, който ни влюбва. Също така и в непознатия, който сме срещнали на улицата и няма да го забравим. В ближния. Но също така тя е в живота, във природата, във времето, във вярата, във надеждата, в науката, в развитието, в мечтите. Тя дори е в самата себе си. Тя е в слънцето, в звездите, в луната, във вселената. В деня и в нощта. В земята и небето, във водата и огъня. Във въздуха и в енергията. В нищото дори. Във всичко и всеки. Любов има, каквото и да ни се случи, но трябва да отворим очите и сърцето си. Понякога дори и тя да е в нас, не си даваме сметка за това. Но я има навсякъде...