Този сбъркан в зачатие свят
Ти изгрей, ти изгрей, ти изгрей,
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх,
в мен гнезди и надеждата бяга.
Сред пожари и студ оцелях
и възкръсвах в обратната тяга.
Сини дни, сини дни, сини дни,
днес жадува душата ми птича,
ясно слънце, света променѝ,
припомнѝ му ти как се обича!
Този сбъркан в зачатие свят,
на крилете си птици крепят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
