Напука се и този спомен,
а толкова добре го пазех -
на топло,
до онази песен,
с която се събуждах рано.
Напука се и хвана мухъл,
дори и намирисва вече.
А и...
защо да ме вълнува
и да го влача надалече.
Ще го оставя!
Ще забравя!
И може би ще съм различна...
Но всичко старо наранява...
Да бъдем малко прозаични!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
