Aug 23, 2007, 9:37 AM

Трапеза за ангели

  Poetry
1.1K 0 28


                                       Моят ангел ме покани
                                       горе, във небесния палат.
                                       На трапезата за ангели,
                                       между ангели седях.

                                       Поднесоха ми купичка,
                                       до горе пълна с доброта,
                                       сипаха ми чаша милосърдие.                            
                                       Сложиха ми и крила.

                                       Те отлитаха и се завръщаха -
                                       раздаваха от своята храна.
                                       Но нали човек съм си родена,
                                       не можех аз да полетя.

                                       Пребродих боса небесата,
                                       нараних до кръв нозе,
                                       но дар от ангелска трапеза
                                       стисках здраво във ръце.
         
                                       Много  дълъг път изминах
                                       от небето до земята, до дома.
                                       Но от трапезата за ангели
                                       донесох и за вас храна.
                                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво Маги! Ти от тази трапеза като че ли не ставаш, така ми се струва! Твоите ангелски стихове от това се раждат!Поздрави!
  • Благодаря ви, с много обич.
  • Хиляди ангели и архангели да бдят над тебе, миличка Маги!
    А възхита дълбоко от сърцето ми!
    ТЕ прегръщам, девойко!
  • Поъдрави, мила! Човек лети със сърцето си! Хубави полети и щастливо приземяване!!! Благодаря ти за това, което ни поднасяш!!!
  • Земна си,а си с криле!Поздрав и от мен!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...