Aug 23, 2007, 9:37 AM

Трапеза за ангели

  Poetry
1.1K 0 28


                                       Моят ангел ме покани
                                       горе, във небесния палат.
                                       На трапезата за ангели,
                                       между ангели седях.

                                       Поднесоха ми купичка,
                                       до горе пълна с доброта,
                                       сипаха ми чаша милосърдие.                            
                                       Сложиха ми и крила.

                                       Те отлитаха и се завръщаха -
                                       раздаваха от своята храна.
                                       Но нали човек съм си родена,
                                       не можех аз да полетя.

                                       Пребродих боса небесата,
                                       нараних до кръв нозе,
                                       но дар от ангелска трапеза
                                       стисках здраво във ръце.
         
                                       Много  дълъг път изминах
                                       от небето до земята, до дома.
                                       Но от трапезата за ангели
                                       донесох и за вас храна.
                                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво Маги! Ти от тази трапеза като че ли не ставаш, така ми се струва! Твоите ангелски стихове от това се раждат!Поздрави!
  • Благодаря ви, с много обич.
  • Хиляди ангели и архангели да бдят над тебе, миличка Маги!
    А възхита дълбоко от сърцето ми!
    ТЕ прегръщам, девойко!
  • Поъдрави, мила! Човек лети със сърцето си! Хубави полети и щастливо приземяване!!! Благодаря ти за това, което ни поднасяш!!!
  • Земна си,а си с криле!Поздрав и от мен!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...