Усещам как сърцето ти трепери
но дали е от любов към мен
или копнеж по чужди двери.
С роза в косата подсилила си любовта,
красива си напудрена особа
но съмнения гризат ме
дали ще дойдеш днеска в мойта соба
Ако все пак решиш се
и над мен смилиш се,
ще те чакам зад дувара
с пушката ми стара
(тя поне не ми изневерява)
/Творбата е с двусмислено значение.
който както иска да тълкува/
© Христо Манчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави и от мен!