Усещам как сърцето ти трепери
но дали е от любов към мен
или копнеж по чужди двери.
С роза в косата подсилила си любовта,
красива си напудрена особа
но съмнения гризат ме
дали ще дойдеш днеска в мойта соба
Ако все пак решиш се
и над мен смилиш се,
ще те чакам зад дувара
с пушката ми стара
(тя поне не ми изневерява)
/Творбата е с двусмислено значение.
който както иска да тълкува/
© Христо Манчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави и от мен!