Усещам как сърцето ти трепери
но дали е от любов към мен
или копнеж по чужди двери.
С роза в косата подсилила си любовта,
красива си напудрена особа
но съмнения гризат ме
дали ще дойдеш днеска в мойта соба
Ако все пак решиш се
и над мен смилиш се,
ще те чакам зад дувара
с пушката ми стара
(тя поне не ми изневерява)
/Творбата е с двусмислено значение.
който както иска да тълкува/
© Христо Манчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави и от мен!