May 5, 2023, 12:35 AM

Трепети

  Poetry » Love
1.1K 2 1

Дали сълзи е ронило небето?
Тревата във сребро блести.
Дали, че зеленеят вън дървета
звездици греят в две очи.

 

Очите топли на едно момиче
загледали се в други две.
А значи ли това, че го обича?
Очите питат на момче.

 

И тръгват по посока - накъде ли?
Прегърнати се знаят те.
В градинката за миг, за малко спрели
и той откъсна ѝ лале.

 

Край тях аз стъпвах мъничко смутена.
В мен спомен лудо затрептя!
Той върна ме в отминалото време
с лалетата и нежността... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...