Сред мрака, навъзлен над сънния град,
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка
да стисне здраво заспалата дръжка.
Побързай, изтича последният час,
после навеки остава затръшнат
вселенският златен и тежък портал
към пролома скрит. Небета високи
душите ни викат в божествен хорал.
Остана да дириш вярна посока ...