Nov 19, 2021, 10:23 AM
Трети март
Трети март
по "Принос към европейската история" от Ивайло Балабанов
Когато Ренесансова Европа
навлизаше във своя апогей,
с Леонардо, Джото, Макиавели
............и Галилео Галилей,
а по сюитите на Бах,
танцуваха в дворците менует,
тогаз България превзета
пъшкаше под турски гнет.
Свистяха ятагани и кинжали,
умираха дедите ни без гроб,
а европейците - едва ли
знаеха какво е да си роб.
Пет века тез селджукски псета,
грабеха и тънеха в разкош,
а над Родината ни клета
бе спуснала се отоманска нощ.
Но в Балкана, сред тъмата,
проблясваха звезди на небосвода,
на Левски, Ботев, Караджата.....
и гаснеха във битки за свобода.
Тя дойде, платихме си цената,
с кръв и кости в тоз вековен мрак.
Единствен ни подаде си ръката ,
от север, гордият руснак.
А днес, Европо... блуднице надменна,
гледаш ни с презрение, знам!
Ала не виждаш как приижда,
в утробата ти, хищният ислям.
Тогаз ще разбереш какво е
да си насилена и гола,
мъжете ти изклани, а децата....
поробени във Анадола!
22.02.2020г.
© Веселин Христов All rights reserved.
Свързани произведения
1328
5
11
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Искам само да допълня защо дадох за пример изпълненията на Роза Римбаева. Не знам дали обърнахте внимание на реакцията на публиката, особено при второто изпълнение. Вероятно тя е резултат и на конкретната интонационна среда, която сега не съществува, но със сигурност е заслуга и на изпълнителката. Това е харизма, която няма как да се сбърка с нечия друга. И тук отговарям на Паленка. Да, била съм на такава сцена и съм виждала подобна реакция при мои рецитации. Усещането е невероятно и този, който реши да лиши изпълнителя и публиката от подобно съпреживяване поради каквито и да било причини, е просто лош. Сигурна съм, че някои и сега ще видят само мустаците на Роза Римбаева, но не и вътрешната светлина, която излъчва. И вместо да й подадат пинсета, ще я подпалят като Райхстага, за да не се "извисява" над някой, който им е скъп или над самите тях. Това е престъпно поведение и провидението многократно си е казвало думата в такива случаи. Но да не звуча назидателно, спирам с коментарите.
-
Да, това вече го изяснихме. Метафорите също могат да бъдат взаимствани несъзнателно, защото мозъкът ни мисли рационално и пестеливо и при наблюдение на едни и същи явления ни идват наум едни и същи образи. Ние сме продукт на цялата човешка култура през вековете и е трудно да бъдем абсолютно оригинални. Просто трябва да сме етични и честни. При мен тогава няма никакъв проблем. Аз се радвам на всяко добро произведение, независимо от това, дали аз самата съм писала за това или не.
-
Може би е плагиатство ако множество метафори и изрази от едно стихотворение се появят в друго. Тогава има умисъл. Но не и идеи. Идеите могат да бъдат взаимствани съзнателно или несъзнателно.
-
Самовила, именно затова включих и случайността като трети вариант. Това, разбира се, не изключва и съществуването на плагиатство, което е лошо явление. Пиша сега не срещу личността Мариана Брусарова, която нямам честта да познавам лично, а срещу явлението, от което никой не е застрахован. Всеки може да се подхлъзне. Трябва да умеем да си прощаваме, а ако някой е упорит и продължава безцеремонно и без угризения, да вземаме мерки. В тези случаи правилникът е достатъчно ясен. Ако сме по-смирени и търпеливи, никой няма да ни напада и наказва без причина. Благодаря на Веселин за това, че изтърпя всичкото ни многоречие и за отзивчивостта!
-
Продължавам си мисълта. Не съм навътре в конфликта, мога да съдя само по коментарите и произведенията, които бяха публикувани тогава. Мариана беше много популярна, може би заради социалните си умения, а и заради сносното си творчество. Тя се развиваше добре, но ми се струва, че си повярва твърде много, за което заслуга имаше и агитката от възхваляващи. И започна да се държи така, като че ли всичко й е позволено. На всеки се случва да подражава несъзнателно, но тя създаваше впечатление, че го прави умишлено и не очаква някой да я укори. Предполагам, че това е подразнило авторката, която е подала сигнал. Това се случи след една нейна реплика в коментар, който звучеше нагло и безцеремонно, не се страхувам от тези силни определения. Предполагам, това е преляло чашата. Не бих се учудила, ако сега е направила опит да пише отново в сайта под друго име, за да си върне популярността, но това пак е в сферата на конспиративните теории. Не е добре, ако някои автори ни правят подозрителни...
-
Според мен една единствена дума в заглавие си е чисто съвпадение, каква ти реминисценция, плагиатство и тн. 😂 Може да има хиляди такива стихотворения. А аз съм попадала на подобни на мои метафори от стихотворения писани от мен преди много години. Просто съвпадение, защото тези ми стихове не са публикувани. Мисловният и творчески процес понякога протича идентично при творците и автори стигат до едни и същи метафори и символики съвсем случайно.
-
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - и коментарите ти са толкова извисени литературно и нормативно като творбите ти 👍
-
Когато търсех датата на създаването на текста на песента на Лили Иванова, ми излязоха куп произведения със същото заглавие, включително филм, както и стихосбирка от нашата уважавана от мен колежка от сайта Росица Димова. Нейното стихотворение има начало, почти идентично с моето и е на подобна тема. Отпечатала го е през 2011 г. Ако бях привърженичка на конспиративни теории, бих допуснала, че някой е прочел моето стихотворение в архива ми и после е подхвърлил идеята на Росица, което е просто абсурдно. Затова искам да прибавя още един случай на подобие към тези, които споменава Димитър - случайност. Споменавам го, защото има отношение към темата за плагиатството, засегната тук. Мисля, че всички писали под това стихотворение, включително и авторът, може да напишем съвместна статия, имаме достатъчно наблюдения. Радвам се, че Ивайло Христов и Веселин Христов постигнаха съгласие. По темата може да се пише още много. Под друго произведение беше засегнат и случаят Мариана Брусарова...
-
Извинявам се, че отново разравям... жарта 😁, обаче докато си вършех работата на тонрежисьор😁, попаднах на това: https://www.youtube.com/watch?v=CybeexeOnh4. И понеже и аз имам стихотворение със същото заглавие https://otkrovenia.com/bg/stihove/skitnica-54, специално проверих кое произведение кога е писано. Е, моето е по-късно. Ако беше обратното и моето беше по-ранно, щях реша, че е случайност. Но сега, понеже знам, че когато го писах, въобще не съм се и сещала за песен на Лили Иванова, е напълно вероятно някъде да съм я чула и подсъзнателно да е останала в главата ми. Но тъй като освен заглавието, моето произведение си е съвсем самостоятелно, предполагам, че това е реминисценция, както казва по-долу Димитър Станчев. На мен това понякога ми се случва, предполагам и на други, а дори и в сайта има виртуози на кореспонденцията - другият тип, за който споменава Димитър. Искам да му благодаря за терминологията, знаех за явлението, но го назовавах само описателно.
-
Благодаря Ив. Благодаря и на всички, на които не успях да отговоря. Бъдете здрави и Музата никога да не ви напуска!
-
Ив, дълго мислих какво да ти напиша. Нещо мъдро, нещо назидателно.... и ще ти кажа само : Респект MEN! Така постъпват истинските мъже. Благодаря, приемам извинението ти и те моля и ти да ме извиниш за думите ми изречени по време на афект. От мен всичко е простено и всичко е забравено, останаха ми поуките. А ето една, която се опитвам да спазвам в живота си: "Достойният човек търси вината в себе си, а подлецът в другите". Това е за интригантите в сайта. Те си знаят кои са!
-
Хареса ми! Браво!
-
Браво на художника, че пише в стилистиката на Балабанов. Може го и го прави. Аз възприемам това като израз на неговото уважение към един голям български поет.
А ние коментиращите не сме никак далеч от Вазовите чичовци. Много добре патриархът на българската литература е описал манталитета ни - великани в дребното и лилипути във великото. -
Валя, това е добра идея- ще пробвам. Но когато ми вменяват неща, които не съм сторил съм в пълното си право да протестирам. Дано не ти се случва да изтърпиш всичко това което се случи на мен, тогава ще ме разбереш. Ще помоля майстора да трие всеки следващ коментар, защото заприличах вече на папагал, да повтарям едно и също, защото явно някои обичат да човъркат в чуждата душевност и явно това им носи наслада. Ами ... да ви е сладко!
-
Вселине, преди да се биеш в гърдите и да скачаш на нож, ти предлагам едно простичко решение - изпрати стихотворението си до вестник "Новият Пулс", до списание "Пламък", както и до списание "Култура" или "Литературен вестник". Много ми се иска да разбера какъв ще е техният отговор. Мисля, че така най-мъдро ще се реши спорът
-
До тук бях с намеренията за компромис и с подадената ми ръка към теб Ивайло. Готви се за дело, защото и последните ти фрази ще ги вмъкна, като доказателство, за някакво мое самопризнание че съм преправил три куплета от чужда творба. Сам се закопа, само гледай!!!
-
Разликата между трибунал и трибуна е само една буквичка.
-
"Точно стихотворението на Ивайло (Балабанов) ме вдъхнови да направя нов прочит с моето. Признавам си, изплагиатствах идеята и мисля че се получи" Това казва авторът. Да се вдъхновиш от чужда идея и да я пресътвориш не е плагиатство. С авторството върху идеите въпросът е изяснен. Не става дума за преправяне. Ще дам още примери за преправяне във форумната тема https://otkrovenia.com/bg/art-forum/index.php?topic=4778.msg52612#msg52612, която заключих. Някои хора или не разбират или се правят, че не разбират разликата между преразказ и преправяне.
-
Майсторе, а аз ти предлагам да триеш всеки следващ спам, включително настоящия.
-
Приветствам горещо идеята да продължите разговора си, изводите, равносметките и доуточненията в лични съобщения. Даже настявам.
-
Ако се мъчех да гася пожар, щях да ти пиша на лични, а не тук, пред 200000 души. Ако се мъча да изляза суха, нямаше да казвам, че да, аз съм го запалила. Мисли, мисли, Веселин. Аз нямам какво да губя, но видя ли несправедливост, редно е да се изясни. За когото и да се отнася.
-
Иринакис, не се опитвай да гасиш "пожара", дето Ти лично запали, и след като видя какво мислят Майстора и колегите по въпроса сега се мъчиш да излезеш "суха от водата". Що си се загрижила толкова за Ивайло? Ние с него или ще се разберем, или не. Това си е наша работа и не те засяга. Повече нямам какво да ти кажа, Ирен ти отговори достатъчно ясно. Благодаря ти Ире!
-
Е, доказа се. Ако не бяха повдигнати въпроси, доказателство нямаше да съществува. Ако се налага да местим фокуса, нямам нищо против. Обичам фокусите 🙂
-
"и по презумпция всичко е такова, каквото изглежда, докато не се докаже противното". Хе, хе, хе, в цивилизования свят всеки е невинен до доказване на противното.
-
Веселин, не мога да разбера защо точно с Ивайло се хвана, след като не той е повдигнал темата, а коментира по вече готова такава. Използвана е думата плагиатство, защото е най-разпространения термин и по презумпция всичко е такова, каквото изглежда, докато не се докаже противното. Не може да се очаква от никого да е запознат с вариациите на подобните произведения и твоят е точно удобният случай да се запознаем с тях. Обидни квалификации няма. До истината се стига с въпроси. И още много въпроси. Най-малкото, за да бъдат разгледани всички възможни ъгли, и за да не се повтарят същите грешки от едната или другата страна. Тази дискусия не може да се нарече простотия, след като и ти, и ние й обърнахме толкова голямо внимание. Простотия щеше да е, ако не бяхме го направили, както се разбра, че е честа практика тук и на други места. Нещата са ясни. Само един съвет от мен: не пиши в състояние на афект. Тук наистина коментираме само творби, а не автори, за да се чувстваш лично засегнат
-
Иринакис, а бе вие с Ивайло да не закусвате лимони всяка сутрин? На саркастичният ти въпрос "Кой е Бах" ще ти отговоря: Знам кой е Бах, ама не знам теб как съм те пропуснал. Ивайло, до тук разбрах че си твърдоглав но да се извиниш трябва и смелост, но нищо- никой не бяга от лесни пари, пък и за да е пълен майтапа с твоите пари ще издам първата си стихосбирка и ще те сложа с имената ти сред спонсорите. Както каза по-долу Терита, Въпреки всичко аз съм готов да ти подам ръка, но след обидните ти квалификации по мой адрес първата крачка е твоя. Ти си решаваш! Юрка, "плагиатствай" на воля друже, само не си "признавай", като мен че виж к,ва стана тя! Мария, Пепи, Терита, Мая, задължен съм ви за хумора в коментарите, така би трябвало да бъде. Майсторе, опитваш се да сложиш ред в хаоса, ама как да вкараш ред сред пишещото братство? То и Бог не би се справил. Приятна и ползотворна вечер на всички!
-
Линч на Мариана ли? С месеци гледах как плагиатства от творби на Мая, Петра, Яна ( imperfect) и кой ли още не. Денят, в който се намесих, беше този, в който преписа буквално Янин стих. Единственото, за което бих се извинила, е че не реагирах по-рано. Така, или иначе "чуждите пера стоят жалко и смешно", а Мариана се вихри на друго място. Извинявай, Веско!
-
Пепи, тук не е форум. Коментирай форумната тема otkrovenia.com/bg/art-forum/index.php?topic=4778.msg52602;topicseen#new. Получих сигнал от авторката. И съпоставих творбите. Претенциите й бяха основателни.
Изтеглѝ файла и го виж внимателно. Нямаше да почервенее от тоталните съвпадения, ако нямаха нищо общо. -
Тери - изборът да се изтриеш си е личен. А защо пък не ако видиш нещо нередно, да не го заявиш?
И какво значи "топ 5"? Тези виртуални нива и класациите са само в главите на някои, аз бях фенка на прозата ѝ. По принцип най-популярни са най-продуктивните, особено в поезията, там се качва на килограм. А спреш за седмица дори - няма профил, няма "топ". Защото профилът ѝ беше пълен с грамоти ли? И къде е сега топът - във виртуалното небитие.
Я не го взимай навътре, стой си тука! 😘
пп
ГрегоР, не ГрегоН, извинявам се! -
maistora (Красимир Тенев) - Споменавам го само защото това си е политика на сайта, а съжалявам, че я изгубихме за сайта.
Сайтът си има правила и в случая е инстанцията, която може да решава според правилата.
Какво има да се урежда на лични, след като става въпрос за публично представяне?
В музиката има ремикси, кавъри, поп-опери, рок-опери и какво ли още не. Приемам и интерпретациите по стихотворения, за мен плагиатство е кражбата или копирането. За каквато кражба френски композитор беше осъдил Грегон Брегович за композицията на "Аризонска мечта" и делото се води 10 години. Французинът спечели, а Г.Брегович ае призна за виновен с аргумента, че тогава е писал под въздействие на наркотични субстанции. А е доказано, че под въздействие на такива от подсъзнанието излизат натрупани впечатления и може да бъдат пресъздадени до точност. За това и сред артистичните среди има толкова творци, които творят под зависимости.
пп
Веско, нямам предвид, че си го писал на черешата 😅 -
Всеки автор може да редактира творбите си по всяко време – да добавя, трие, заменя... Не е нужна намесата на редактор. Авторът е преценил да опомене източника си на вдъхновение в коментар. Това е негов личен избор. Ако желае да се намеси администрация за добавянето му, ще съдействаме.
-
Пепи, Теодора, тази потребиелка не беше пропуснала само да сложи в кавички един взаимстван стих на Лилиев. Всъщност бяха няколко. Съжалявам, че стана така. Мнието ми не се е променило. Не виждам на кого и за какво да се извинявам.
https://otkrovenia.com/bg/art-forum/index.php?topic=4778.msg52602;topicseen#new
Предлагам понататъчни спорове по въпроса с авторските права да бъдат уреждани в лични съобщения или в районен съд. Това е решеието на казуса! Отдавна обявих темата за изчерпана. Някои автори мислят, че ако повторят сто пъти мнението си, като развален грамофон, то ще стане по-убедително. Подобни коментари ще бъдат изтривани. -
Това имах предвид. Така преди време беше уличена в плагиатство с едно стихо, наподобяващо на Лилиевата градинка, една тукашна потребителка. Получи някакво предупреждение, а тя направо се изтри. За съжаление.
-
Амчи тъй амчи! Имало един Бах в стихото, голяма работа! Кой не знае Бах! Кой не е чувал за него!
Звезди и птици за него пеят!
И гласът му се носи далече! -
За съд трябва и някой да си търси авторското право.
пп
на мен лично, макар и малко зловещо, финалът ми харесва. Това, което сега се случва, прииждането на исляма към Европа, преди десетилетя предречена от Збигнев Бжежински и други политолози, вече е факт.Световната люлка на културата се претрансформира в нещо некултурно, за съжаление. -
Ще плагиатствам докогато мога
и ще крада от слънцето лъчи!
От любовта ще взимам буен огън,
сълза и смях от нечии очи!
Мария, права си за тиретата и запетаите, не ги научих! 😀
Весо, и аз спирам, извинявай! 👍 -
Знам, Юри. Четох го и тук, и там. И се усъмних в теб, да не би да пишеш под женски псевдоним или да си жена под прикритие на мъж.😁 После се успокоих, като ти прочетох обясненията. Чета и гледам страшно много неща на ден и не помня всичко, но твоите тирета не могат да се сбъркат с никои други! Поне да ги бяха редактирали!😁 Понякога и от недостатъците има полза, придават индивидуалност на всяко произведение. И аз се извинявам на автора. Спирам дотук. Приятен ден на всички!
-
Мария, ти не знаеш, но на мен ми откроднаха едно цяло стихотворение и го качиха под друго име в едни много уважавани електронни медии. Мина ми. 😊
Извинявай, Весо! 👍 -
Юри, не се и съмнявам!😁 Дори имам и "доказателство". Наскоро гледах един корейски ли беше, китайски ли фантастичен филм, където се споменаваше "върховният хищник" и се сетих за твоето стихотворение. За съжаление не помня нито заглавието, нито за какво точно ставаше въпрос, защото не го догледах. Пък може и да е бил американски, не знам, те там са все "оригинални". Но понеже съм сигурна, че фантастика не гледаш, ще го изровя на всяка цена и ще те разоблича! 😁 Те нека си се съдят, а ние ще се забавляваме! Обаче идеята да направя паралел с "върховния поет" си е моя, да не вземеш сега да напишеш нещо по въпроса? Това, разбира се, в рамките на шегата. Пиши за каквото искаш, забавно ми е да те чета.😁
-
Мария, приемам поканата: 😀
Признавам си, че много плагиатствам
от лятото и топлото море.
Та кой ще устои на тез богатства,
и няма, от вълните да краде. -
Благодаря на всички застъпили се, за правото, човек да търси идеи навсякъде, без да накърнява нечии престиж и авторски права. Останалите ги оправдавам, защото е много трудно да се откажеш от думите си, когато си сбъркал. Повечето хора нямат този кураж. Г-н Ивайло Христов, понеже ви предупредих да си мерите приказките, тази сутрин се свързах с моят адвокат и ще възбудим дело срещу вас за нематериални щети, уронване престижа и името ми за това, че за пореден път ме нарекохте "плагиат". Аз няма как да ви открия, но прокуратурата ще изиска личните ви данни от "Откровения" и ще очаквам от вас да докажете твърденията си в съда. За да бъда максимално коректен, очаквам да ми се извините публично преди да предприема горните действия. Това ще послужи за назидание на всеки, който реши да обижда в пространството.
-
...едва ли е разумно да предявяваме претенции, току виж се отказали следващия път! В случай, че някои още се чувстват робски, разбира се. Това за тези, които ще кажат, че коментарите ми нямат връзка с произведението. А пък и ние не може да сме сигурни кой кого копира тук, за това е нужно по-задълбочено изследване.😁
-
Петре, Веселин Христов в сравнение с Ивайло Балабанов е това, което Ивайло Балабанов е в сравнение с Пушкин, а Пушкин...? Колегата Юри в едно от знаменателните си произведения търсеше върховния хищник, ние изглежда, правим същото, но при поетите - кой е по- по- най- Алфа художник / в смисъл творец/ 😁 Юри дано не ми се разсърди, че го намесвам и него и да се почувства задължен да се включи в този, както вече ми се струва, безпредметен спор. Затова, за цвят 😁, ще включа и Пепи Паленка /звучи ми като Иван Мърквичка 😁/. Добре, че махна розите от аватара си, защото подозирам, че Роза Римбаева, колежката на Алла Пугачова, може да прояви претенции и да поиска авторско право - и тя 😁. Поздрав от нашата маса: https://www.youtube.com/watch?v=H7g2v1pLE54. Дано Лили Иванова пък не предяви претенции за авторско право към прическата й 😁. И още "Лили Иванова": https://www.youtube.com/watch?v=NrZjSwsHk1A. Ето така се печелят конкурси! Но като се има предвид, че руснаците са ни освободили...
-
Мая, Краси, хора редактори. Защо не вземете да изтриете сега излишния коментар на Валя? Нали казахте, че няма плагиатстване тук? Или, понеже тя е част от “поетичната” ви агитка там, се пазите един друг. Слушайте сега какво ще ви кажа, пък после ми трийте коментара, както обикновено: нито Валя, нито Весо, нито аз, или пък който и да е тук ще стане нов Ивайло Балабанов, Кеворкян или Пугачова. Ставате смешни, бе ей...
Валенце, миличко, айде сега ми кажи да не съм на всяко гърне похлупак, ти - най-популярния похлупак тъдява. 😉 -
Боже, Боже, къде е Карл Пети да претендира за авторско право на Лайпцигския процес?😁 Това не е плагиат, а изкривено чувство за справедливост, според мен. Пак влизаме в ролята и на съдии, и на прокурори, и на изпълнители на присъди. Аз пък пак чакам провидението. Чакай си го, Марийке, те са легион, "плагиаторите", и от провидения не разбират, само от привидения на плагиатори! 😁
-
Браво, Теодора!
-
Цитирах мисъл на Алла Пугачова, мисля, достатъчно подходяща за ситуацията. Тя я изрече в края на интервюто си при Кеворк Кеворкян в предаването "Всяка неделя". И мисля, че добре си ме разбрал.
Едно време, когато някой се опитваше да наподоби чуждо стихотворение, веднага му се сопваха. Вярвай ми. Нищо, че го бил написал вдъхновен или друго подобно - и днес, между другото, има доста варианти - пак на Ивайло Балабанов - на неговите Очи, по-разпространено като Жената с белия шал.
Нищо де, ти ако искаш си ме мрази, все ми е тая.
П.П. Оценка не съм ти слагала. Но мнението си няма да променя. -
Валя, с цялото ми уважение към теб...след като мислиш че използвам чуждо произведение за моето творчество, защо цитираш чужди автори? Кажи нещо от себе си. Благодаря!
-
Споделям мнението на Безжичен.
-
Ей, голяма купчина от боклук-коментари. Отвратително.
-
И още нещо. Ако един автор опита и съумее да пише като някой друг и използва съзнателно неговата стилистика, това не е плагиатство, нито оскверняване, това е кореспонденция, диалог. Защо в музиката можем да говорим за влияния, а в поезията не можем. Грета Ван Флийт - звучат като Лед Цепелин. И какво от това. За мен това е прекрасно, че някой може да звучи така, както един от великаните на рок музиката.
-
Обвинете и мен в плагиатство - Ботев - "Към брата си"
-
Глас в пустиня
Тежко, братко, се живее сред змии, между идиоти,
след отрова да поглъщаш с шепи антидоти,
да се давиш не в морето на перфектните измами,
а гласа си да оставяш сред стенанията само.
Виждам, всички някак станали сме чужди
и не виждам смисъл в закърнели нужди,
да, мираж е вечер всяка пълна маса
и омразата с дъха си в себе си отнасям.
И не ми припомняй, че родината обичам,
тежко е богатствата от нея, че изтичат,
но не виждам тука хора, хора-патриоти,
мразя чак до дъно тия идиоти.
Тежичко е, братко, дай домашно вино,
та тъгата в мене мигом да премине,
искам да забравя мила, родна стряха,
тези патриоти всичко в нас обраха.
Нека, нека, братко, с тебе да заплачем,
поругаха всичко, туй което тачим,
моят глас е тъжен, скръбен и печален,
този свят за нас е мъртъв и коварен.
Често чувам, братко, стонове народни,
тези хора мили, даже някак сродни,
този сън е техен, тежък, непробуден,
сякаш че животът е от нас прокуден. -
Не беше грешка, Весо, натам отиват нещата. Но аз съм оптимист, затова написах второто. Всички знаем на какво е символ Байкушевата мура, съвременник на хан Аспарух. Поздрави.
-
Май никой не е чувал за реминисценция в художествената литература. И макар, че в тълковния речник думата се обяснява като несъзнателно въвеждане на нещо, което напомня чужда творба, ние можем да говорим за реминисценцията и като съзнателно уподобяване на чужда творба. Аз лично точно това видях - влияние, но не и плагиатство. Широко скроените хора биха го приели като продължаване на темата, останалите, обвинявайки автора в плагиатство, просто се заяждат, защото такава е тяхната същност.
-
Ей, малкия....дори не съм споменал името ти, както и сега няма да го спомена. Но щом се разпозна в коментара ми, значи си гузен. Продължавай да се излагаш, кефиш ме!
-
Веселине, искам да споделя една мисъл, на Алла Пугачова е, както искайте я разбирайте
В света се ценят само оригиналите. -
Пепи, благодаря за включването. Благодаря и за стойностния коментар, но все пак не разбрах, защо написа "гроба на България"? Мисля, че по-правилното е "На гробните могили на България". Сигурен съм, че това искаше да кажеш.
-
Възхищавам се на умението на хората да се шегуват с теми като националния празник на България. Признавам си: аз не го умея. Вероятно защото съм възпитан в духа на смешните и остарели ценности, като например да коленичиш и да замълчиш, когато сирените вият. Или пък защото имам силна памет. Смешно е навярно, но на мен не ми е смешно. Понеже силната ми памет ми напомня за изнасилвания, убийства и за много, много пролята българска кръв.
Та, затова, като стане дума за 3ти март, аз коленича и мълча. Две минути. Повече не е нужно. Пък който иска, и му е забавно - да се шегува. Неговата кръв явно е смесена или разредена.
Всяко стихотворение, посветено на 3ти март е едно цвете на гроба на България. Или - една резка по кората на Байкушевата мура. По-скоро второто. -
С всякакви интерпретации на известни стихотворения е пълно в мрежата. Помните ли като деца "О, Щипка! Три дена на баба прането как на простора висяло..."
😉 -
Аз в такива случаи казвам, че ако разпъваш упорито един ластик, рано или късно той се връща в първоначалното си положение. С ускорение.😁
-
Естествено, че не се сърдя. Сърдя се, когато се изкривява истината. Тук тя ми прилича /метафорично/ на завоите на Витиня, всеки дърпа към себе си неговата "истина", но за щастие, като свършат завоите се изпъва магистралата.
-
Аз се радвам, че не се сърдиш. Вчера пуснах телевизора и попаднах на документален филм, вече към края. Една жена, дребна и слаба, с почти момчешка фигура, смъкна забрадката от главата си, разтърси коса /не особено дълга и пищна, но тя изглеждаше почти като русалка в тоя момент/ и каза с облекчение: "Вече сме в Турция, мога спокойно да махна тази ужасна забрадка!" Не разбрах откъде идва, че толкова се радва, че вече е в Турция, предполагам, от още по-на изток. Мисълта ми е, че е важно и с кого се сравняваме, и това се отнася и за художествената стойност на произведенията ни. Пожелавам ти приятен ден и благодаря за разбирането!
-
Мария, благодаря за обстойния и смислен коментар. Любопитството ме отведе на страничката ти, и след като видях какво можеш се радвам че взе отношение по темата.
-
...ме интересува сегашното състояние на родината ни, въпреки че миналото, разбира се, е важно. Вече отдавна няма турско робство, но като гледам, все сме на същия хал. Едва ли вече може да виним робството за това, което сега си причиняваме. Разбира се, винаги можем да намерим и външни причини, но няма да е зле да се вгледаме и в себе си. Не оценявам произведението, защото темата не ме интересува в момента, не е свързана със скорошна дата, на която да си припомним събитията от миналото и го намирам за не особено удачно и навременно. Съжалявам, ако засегна автора с това изявление, но бях спомената и изказвам искреното си мнение. Знам, че това е пак едно от ивайловите /христови/ "ставам, за да седнеш, за да видиш какво е", но това не ме впечатлява особено. Не си кривя душата и това според мен е най-добрата стратегия в подобни "спорове".
-
Ивайло, тъй като бях заета с писането на поредната част от романа си, чак сега отговарям на ироничната ти закачка за "правилното разрешение" на спора. По въпроса за плагиатството вече се изказаха много по-компетентни от мене хора, беше цитиран и законът. Моето скромно мнение е, че такова животно като художественото творчество е трудно да бъде вкарано в рамките на закон. Трябва да се подхожда индивидуално. В конкретния случай авторът споменава името и произведението, които са го вдъхновили и за мен това е достатъчно. Друг е въпросът кое произведение какво качество има. Според мен творението на Художника отстъпва откъм качество, въпреки че не познавам в детайли творчеството на Ивайло Балабанов. От малкото, което съм чела, ми се струва, че е емоционален автор, с ясна идеологическа позиция. На мен неговият апломб ми идва малко пресилен, но това си е творчески натюрел. Винаги съм се отнасяла с предпазливост към идеологемите, малко трудно е да избягаш от клишето. Мен лично повече...
-
Благодаря ти Георги. Алооу, протестиращия, толкова ме уплаши със словесните си полюции, че реших да си призная още в началото преди да се появиш с коментарите си, а това означава че си лъжец и комплексар, геройски разкрил "фалшификатора". Не се излагай повече в пространството, защото ставаш смешен!
-
Хареса ми!
-
Какво ли да каже "Финдли" на Бърнс?! Негови прочити сме чували дори в национален ефир. Не всеки прочит е плагиатство. Действително, трябва много повече от взаимстване на идеята. За мен тук няма такова, макар че не бих поощрила никого да прави подобни упражнения.
-
Плагиатството е престъпление относно претенция за авторски права върху чуждо произведение. Моето мнение е, че тук няма плагиатство. Стихотворението резонира на фотографията, а историческите факти по оста западна-източна Европа могат да бъдат плод на още много творчески вдъхновения, а и "идеята" е проектирана многократно в действителността, та едно подчертаване не е излишно, даже напротив.
-
Иринакис: "Първите три четиристишия не са взаимствани, преправени са и в тях няма грам твоя идея."
Ивайло Балабанов
Европа – млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Художника
Когато Ренесансова Европа
навлизаше във своя апогей,
с Леонардо, Джото, Макиавели
............и Галилео Галилей,
а по сюитите на Бах,
танцуваха в дворците менует,
тогаз България превзета
пъшкаше под турски гнет.
Свистяха ятагани и кинжали,
умираха дедите ни без гроб,
а европейците - едва ли
знаеха какво е да си роб.
Айде сега сравнявайте, изводите оставям на вас. Иринакис....продължаваш да се унижаваш, като се включваш отново и отново. -
Без позволение, си позволих да преразкажа стих на Красимир, за което надявам се да бъда извинена. Правя го не за друго, а за да внеса пояснение какво вижда законът и какво читателя.
Във глуха пресечка, далеч от тълпата,
под сянката жълта на млади липи
женица, обречена в своята старост,
изпраща деня с уморени очи.
Пред нея в горещата гръд на асфалта,
на скъсана черга, със бледи ресни
прилежно е своите книги събрала-
последна надежда за по-добри дни.
Поспрях на липите в уханната сянка.
Погледна ме с пълни с надежда очи.
Безгласно помоли да не отминавам.
Без думи и вдъхнах надежда. За миг....
Нямам място да публикувам цялото стихо, но няма и смисъл. Всеки, който познава оригиналния текст, ще го разпознае и тук, и е възможно дори да ги обърка, на първо четене. Не претендирам за качество. Просто давам пример. -
Ей момче, не ми давай акъл и си мери приказките, защото не аз а ти ще стигнеш до там, ако още веднъж ме наречеш "анонимник и плагиат". Гарантирам ти го!
-
А бе хора.... какво ви става. Признах си че взех идеята от Ивайло Балабанов и ви лиших от удоволствието да се изпъчите, че сте го чели и да направите "великото откритие"- Я виж! на Художника стихотворението прилича на неговото? С каква ярост и епитети, като "плагиат", "долно", "грозно", "унизително", човъркате чужди творби, за които само аз и Ивайло имаме право да спорим. И да ви кажа, че неговото е на тема завладяването на България от османците по времето на Цар Иван Шишман, а моето обхваща борбата ни за освобождение, освобождението и с препратка към ислямските емигранти към Европа. Това е разлика от няколко века. Единственото общо в двете стихотворения е имената на Бах, Европа и България. Благодаря на ИнаКалина и на Майстора, а за Вас..... въобще не ми пука! До тук с търпението ми. Ако още някой напише, че съм Плагиат, ще се срещнем в съда!
-
Ив, аз намирам обвиненията ти за неоснователни. Може да подадеш жалба в съда, щом смяташ, че има кражба на интелектуална собственост. Успех.
-
Двадесет дружини миши
днес разлепваха афиши
за концерт голям във сряда
тук, на горската естрада.
Всеки срича вирнал нос:
"Бах и Моцарт, Берлиоз..
Соло партии, дуети.
Вход свободен. Без билети!"
Бързо срядата настана-
публиката е събрана.
Щъркът-диригентът гост,
вече е на своя пост.
и т.н. .... Не оправдавам никого. Нито пък обвинявам. Не за пръв път се сблъква човек с това, че морал и закон са различни неща.
ОК. Не е форумна тема. Коментарите явно са за изтриване. -
Ирен, имах предвид тази творба горе и тази на Балабанов. Това не форумна тема. Няма нужда от повече формулировки, дефиниции и извадки от закони, примери.
-
Ив… написа -„Но дори и ако формално не може да бъде осъден авторът с псевдоним, художнка, то едно такова изпълнение върху чужд текст е грозно и недопустимо в реалния свят дело. Явно е обаче, че тук в сайта, моралните норми на реалния свят не важат.“ Напротив Ив, ако в сайта може спокойно всеки потребител да прецени за себе си допустимо ли е, това което е публикувал Художника или не е. Както и прецени от тук нататък ще го чете ли, „следи ли“ или игнорира, то в реалния живот не само, че се крадат идеи и преразказват творби, но се и печели от това. Пример. https://purvite7.bg/vesela-zabava-v-gorskata-dbrava/ Това е текста, който аз помня от моето детство с автор Лила Захариева. В наши дни издателство Фют има поредица „Приказни истории в рими“ Една от тях е „ Концерт в гората“ на Атанас Цанков. За съжаление не мога да дам линк към текста, но ще се опитам тук да напиша част от него.
-
Ако възниква представа за преразказ, значи всичко е ок. Очаквам конкретни цитати за съпоставяне. Говоря за тотални съвпадения в текстовете. Не за прилики.
-
Перифразираното плагиатство включва няколко (често комезметични) промени в работата на някой друг, след което се представя като собствена.
Мозаечно плагиатство: комбинация от пряк и перифразиран плагиат. Включва хвърляне на различни думи, фрази и изречения (някои думи по думи, други перифразирани), без да се поставят кавички или да се посочва действителния създател на интелектуалния продукт, при което у обществото може да възникне погрешна представа, че деецът е автор на произведението. -
Тук няма чуждо произведение, присвоено от някого. Или части от него. Има тематични и идейни сходства. Има преразказ на исторически събития. Не и заети (съвпадащи) части от чужда творба - речеви конструкции, стихове, строфи. Ако има, трябва да бъдат надлежно отбелязани от автора. Или посочени от обвинителите му в плагиатство. Съвадат три отделни думи без да се свързани в словосъчетание. Ако никой не цитира съвпадения, смятам темата за приключена.
-
Преразказът не е плагиатство. Взаимстване на идея не е плагиатство. Идеята не е обект на авторско право. Пише го в Закона авторското право и сродните му права, чл. 4. ,,Не са обект на авторското право:
1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.,,
Без подвиквания, Ив. (Имам предвид думите само с главни букви.) На публични места не се крещи. Дръж се прилично, да не ти отнема думата! -
Преразказът е творчество. Идеите са всеобщи. Или ничии. Може и да са авторски частично или изцяло. Те не са обект на авторско право.
-
Иринакис, исках да преразкажа и нещичко от теб, ама просто няма какво. Бъди здрава и не се унижавай да ми отговаряш!
-
Хубаво стихотворение - чувства се болката, гневът, гордостта, преклонението..
-
Преработка е. Има приложен линк. Това, че не съм реагирала веднага, не означава че стихото не си личи от километри. Дори от светлинни години.
Веселин, ти си вкарал само един Караджа и един руски брат и е позорно, че водим този разговор. Първите три четиристишия не са взаимствани, преправени са и в тях няма грам твоя идея. Надолу си искал да я внесеш, все пак, но въобще не си могъл да избягаш от стихото на Балабанов. С две думи казано, направо си го преразказал. И о, да. Сетил си се за Ботев и Левски. Чудно, как пък Балабанов ги е пропуснал....колко жалко. Колко недомислено. Каква творческа немощ от негова страна.....
Съжалавам, този дебат наистина е унизителен. Прекалено уважавам този творец и отказвам да се включвам повече. -
Ами, хапя ли? Забавни ми стана как по Смирненски предколедно вкара и зеления сертификат и ваксините, хем "по...", но актуализирано. А Смирненски е бил покосен от "жълтата гостенка". Доста по-късно е ваксината, за съжаление.
квазаре - може на галено да ме наричаш Скорпи, скорпион съм. Мухата цеце приспива, приспивно ли ти действам? -
Каква преработка Бе Валя? Ако не бях по-долу споменал съвсем честно, че съм взаимствал от идеята на Балабанов, за да създам моето стихотворение нямаше да ми се правите сега на ментори. НИЩО от неговият текст не е взето. Поантата в края е съвсем различна. Къде ги има Ботев, Левски, Караджата в неговото творение? Дай примери от какво па се "изуми" толкова?
-
Пепи, и ти ли се включи да "хапеш"? Никакъв коментар не ти е изтрит, мисля че си в грешка. А колкото до иронията ти... мисля че ти отива.
-
Е къде видя злъч бе, Веселине, ами преработка си е баш. Съжалявам, аз пък лично съм изумена.
-
Иринакис, след като знаеш стихотворението на Ивайло наизуст, би ли ми цитирала дословно кой текст от неговото стихотворение съвпада с моето? Тук в Откровения също се правят свързани стихотворения по дадена тема. И това ли ще наречеш "плагиатстване"? Валя, точно от теб пък не очаквах такъв коментар. Разочарован съм и не разбирам защо е тази жлъч по мой адрес.
-
https://otkrovenia.com/bg/stihove/predkoledno-24
"Предколедно",
Мамо, мамо, искам таз играчка,
кафявото мече от плат!
не може чедо, нямаме ваксина
и нямаме „зелен сертификат“.
----------------
А коментарът ми "хайде сега, зеленият виновен! Ваксинирайте се!"
след минути беше изтрит с комент все пак, че не това била идеята. Явно е на такава вълна, по Смирненски, по Балабанов. -
Напълно споделям мнението на Ирина
-
Моите почитания към Веселин, трети март, гордия руснак, Содом, Гомор и баба марта, но когато прочетох първите редове си помислих, че е публикувано стихотворението на Балабанов. Добре, че го знам наизуст. Лошото обаче е, че знаейки го наизуст, не мога да нарека това " невинно плагиатстване на идея", нито вдъхновение.
И тук, и навън, сме ставали свидетели на грандиозни скандали, които продължават с години, само заради една взаимствана фраза или дори заглавие. Стихотворението не напомня за това на Балабанов. Не е и по негова идея. То Е неговото стихо, със съвсем незначителни корекции в текста.
http://jemil.my.contact.bg/chitalnq.htm -
Ехаа, че Библейска полемика се завъди. Аз пък ще цитирам евангелието на Матея- "28 Там където е мършата, ще се съберат лешоядите" . Демек, "мършата" са отстъпниците от християнството, а "лешоядите" са Божиите наказания, които ги очакват.
-
И коментарите все пак трябва да са точни. Светлинната година е мярка за разстояние, не за време.
-
Скитнице, трогнат съм от поздрава ти. Вики, разкри ме! Точно стихотворението на Ивайло ме вдъхнови да направя нов прочит с моето. Признавам си, изплагиатствах идеята и мисля че се получи. Приемам поздрава ти с голямо удоволствие.
-
Напомни ми за Ивайло Балабанов, "Принос към европейската история".(дано разбираш, че не говоря за плагиатство - просто асоциация). Поздрави!
-
Нямам думи!
Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
