Трети парцел, кота минус
Знаех, ще дойдеш при мене...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме –
летва съвсем непосилна е Раят.
Аз ли? Подпочвено тиха,
реша тревата по моите рани.
Слънчево място ти пазя –
черен достатъчно беше животът.
Топло е в земната пазва,
само ми липсва телесната волност.
Трети парцел, кота минус,
с гледка директно към звездната църква.
Плащаш хиляда години,
щом те забравят си истински мъртъв.
Бяхме в богатство и в бедност.
Краят е тих и така безвъзвратен.
Аз на света ги доведох –
ти целуни, като тръгваш, децата.
© Миглена Миткова All rights reserved.
