Тревожен свят
Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга,
под сянката на спомени ранени.
Но в шепота на крехката зора
искри надежда - с устни споделена.
И в мрака, дето страхове кръжат,
една искрица плахо се разгаря.
Очите ти - два залеза в дъжда,
разплитат мрака, спомени повтарят.
Дали сред хаоса ще спрем за миг,
ръцете сплели в топлина нечакана?
Тревожен е светът, но в твоя вик
аз чувам тишината – неразплакана.
© Миночка Митева All rights reserved.
