Тревожи деня ми
Тревожи деня ми, идвай и в съня.
Искам твойто име аз да променя,
да запея искам, да напиша стих
за това, което много време крих.
Дума като кажа - да отекне ек,
болка като срещна - да намеря лек.
В тъмна нощ да свети нейде таен знак
и да мисля - ето, ти си с мене пак.
Няма късни срещи. Вярвам, няма грях.
Просто уморена тук, при тебе, спрях.
Нищичко не искам, всичко вече знам,
няма да говоря, ти си също ням.
Нека да разказва като ромон тих,
неспокоен, дързък, краткият ми стих.
И не искам вече нищо да сменя.
Тревожи деня ми, идвай и в съня.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
