Три котета... горещници и строгост...

Сияят в маранята сини, голи,
високите скали. Градът зове
духът на пожълтелите тополи
безгласно да измолят дъждове.

Догаря тихо шарената кърпа,
на този ден сред жежкото поле 
и вятър изнурен талига дърпа,
останал без сърце и без криле. 

В талигата три котета бездомни,
едното - аз  а другите по път 
съдбата сбра. Чии са кой ли помни,
че хора много, а човеци - кът.

Три котета... горещници и строгост...
Стотици има също като тях.
Животите им девет са им много
и непокорство смъртният им грях...