* * *
Една млада жена
къпе гъвкави форми в кръвта ми.
Една млада жена се усмихна –
и аз се препънах.
* * *
Щастие.
Да седнеш и да мислиш.
Да седнеш и да пишеш стихове.
За никого.
За нищо.
* * *
Ела в стиха.
Ела във моя празник.
Ще ти дам ключа от тъмнината.
Влез.
Вземи очите ми – погледай.
Вземи устата ми – разказвай.
Вземи душата ми – запей.
© Райчо Русев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
