Тридесет и осем
ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ
Пореден ден рожден с пореден номер,
безсмислена поредна равносметка.
Какво от туй, че искам да съм стожер
на ценности, като в нелепа плетка
се впримчвам пак в житейските интриги?
Годините са тридесет и осем...
Тъй много са прочетените книги
и битките, спечелени на косъм.
Оттук насетне почвам да живея
не в правила – в неписани канони;
на младостта живецът още тлее,
духът ми в клетка не стои поробен.
Ни бръчките, ни сребърните нишки
усмивката ми могат да прогонят.
Постигам цели и не падам ничком,
дори не нося за душата броня.
Любов – романс, под звуци на китара
във мен бушува още с ритми диви;
от жажда трепетна гърдите парят,
напомняйки до болка, че съм жива.
Във всички отредени ми години
ще пазя късче детство във утроба.
През бури, огън и вода ще мина
и устремът ще бъде с мен – до гроба!
© Анахид Чальовска All rights reserved.
