Ех, че щипе Малък Сечко!
Лятото си е далечко.
Но не ще да чуе Владко –
тича, скача, без да спре.
Чак като се върна татко,
смогна да го прибере.
Па ги хока мама вкъщи:
- Де скитосвате цял ден?
Гледа ги и им се мръщи –
кой от кой с нос по-червен...
Владко вир водица станал,
а пък още от заран
татко винцето захванал,
че е Трифон Зарезан!
© Борко Бърборко All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
