Дъждът,
като в продънена кесия
излива се над покривите цяла нощ
и цял ден след това – като магия,
под схлупените облаци със нова мощ.
Дъждът,
като размътено съзнание
оставя ти безкрайно време да се разделиш,
да потъгуваш в спомен за страдание,
да скъсаш със една любов и да простиш.
Дъждът,
със пелерината на сводник
обгръща слънчевото битие;
в прегръдката му толкова огромна
потъваш и забравяш да умреш.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
