Триптих за Дъжда
Дъждът,
като в продънена кесия
излива се над покривите цяла нощ
и цял ден след това – като магия,
под схлупените облаци със нова мощ.
Дъждът,
като размътено съзнание
оставя ти безкрайно време да се разделиш,
да потъгуваш в спомен за страдание,
да скъсаш със една любов и да простиш.
Дъждът,
със пелерината на сводник
обгръща слънчевото битие;
в прегръдката му толкова огромна
потъваш и забравяш да умреш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
