Трохи

Poetry » Love

859 0 12

ТРОХИ

Търся те - в тъмното път.

Гълъби храниш - с надежда.

Чувства камбанно звънят.

С птиците се нареждам.

Залък. А гладните - сто.

Човките се престрашават.

Трудно преглъщам... Защо

само трошици ми даваш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че се завръщаме една към друга, Бианка!
Желая ти хубав уикенд!

2012-10-05T16:37:51+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

В трошиците е цялата надежда! Отдавна не бях спирала при тебе... Удоволствие за душата си!

2012-10-05T12:41:35+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за читателското мнение, Милена! Хубав ден ти желая!

2012-10-01T10:08:33+03:00
milena611 (Милена Петрова)

Звучи тривиално, но добре написано.

2012-10-01T00:15:29+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Трохите не хранят глада,но могат да го заблудят.А гладни - колкото искаш!
Здравей, Боженски!

2012-09-23T16:46:13+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0