Трошица за врабче
ТРОШИЦА ЗА ВРАБЧЕ
Врабчова орис! Ще хвърли съдбата трошиците,
чувството гладно ще скача по път заледен.
Пак ще подхлъзне краче, а страхът във зениците
с целия ужас ще бъде в сълза отразен.
С човка ще пие надежда от локвата бляскава
и ще си мисли, че слънцето скрито е тук.
Но ще се спъне в трошицата - камъка стряскащ - и
тъжно ще пее тогава сърцето-капчук.
Врабчова песен... Плач за трошица изпросена.
Смях на откоси от строгата лейди Съдба.
А в сърчицето му, с цвят на безгласи въпроси,
мъртва надежда. И спомен, рисувал крила...
© Мария Панайотова All rights reserved.
