Толкова съм мъчна за преглъщане, колкото съм трудна за обичане. Неочаквана като завръщане и неподходяща да надничаш. И да се затръшваш зад вратата, няма как от мен да се опазиш. Враните обичат тъмнината. Грабвам. И очаквам да ме мразиш. Бясна! Непобрана в океани съм! И съм се разголила до пяна. През гръмоотводи се спасявам. На градушките тежа във дланите. Вещица съм. Крия се навсякъде. Кладите ми дават топлината си. Виждам те - захвърлен като яхта. Скъп и бял. И толкова уплашен. Плътно влизам в тъмните ти дрехи. Всяка нощ по малко отеснявам. И на дъното съм ти утеха... Със студена ласка те спясявам.
Глупости! Съвсем си се объркал. Смърт ли? Не, не съм. Тя е добрата. Толкова съм трудна. Като ъгъл. Бавно неумиране... Тъгата.
Някой път Поли в някой хубаво меил ще си поговорим за етимологията на \"вещица\"
а сега ще ти кажа че си точно такава - от нищото твориш емоция
Прегръщам те
Познах се в стиха ти
Под какъв ли ъгъл не прочетох тези стихове - всеки писмен знак си е закован като гръмоотвод. Аплодисментите ми отесняха, но поклонът - най-дълбокият, на който съм способен!
Поли, разплака ме! Това, че твоят стил на писане ми е любим, че си го писала на връх рождения ми ден - 25.04., преди 3 години, че отново ме разтърсваш след онази поема на духовната ти сестра, от която и ти нямаш мира, че грабваш като врана, че си се разголила до пяна пред ТВОЯ камък на любимия ти Камен бряг... С много обич!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.