Mar 15, 2011, 10:00 PM

Тръбите

  Poetry » Civic
560 0 0

"... когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни."

Димчо Дебелянов


Чуваш ли ги,
чуваш ли?
На детството ни
скръбните тръби?

 

Засвирят ли -
в нас яростта притихва.
Всичко в миг замира.

 

... Сякаш само времето
единствено върви.
Върви умислено.
Печално
се усмихва.

 

То
крачи с крачките
на много уморен човек,
изстрадал всичко -
нищо не узнал.
Заслушал се
с мъчителен копнеж
в тръбите.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бързаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....