"... когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни."

Димчо Дебелянов

Чуваш ли ги,
чуваш ли?
На детството ни
скръбните тръби?

Засвирят ли -
в нас яростта притихва.
Всичко в миг замира.

... Сякаш само времето
единствено върви.
Върви умислено.
Печално
се усмихва.

То
крачи с крачките
на много уморен човек,
изстрадал всичко -
нищо не узнал.
Заслушал се
с мъчителен копнеж
в тръбите.