Тръгна си
На стария скрин, до леглото,
остави ми снимка, без спомен,
начупи на дребно стъклото
и тръгна да скиташ бездомен.
С обич раздадох се цялата,
събрах от себе си остатъци,
сложих рокля - оназ`, избелялата
и преглътнах болката на залъци.
Изпих на любовта горчивото,
но забравих захар да си сложа
и отвътре чувството - парливото,
къс по къс ме нарязва с ножа.
Времето... дали наистина лекува
или пак е нечия измислица?
Любовта един живот ли струва -
кукла на конци или безсмислица?
© Елица Стоянова All rights reserved.
