Sep 15, 2004, 9:55 AM

Тръгвам

  Poetry
1.4K 0 1
Тръгвам.
Плик с изпрано бельо
във багажника хвърлям,
а до мен на седалката шапката,
една книга до задното стъкло,
два смешни спомена във “жабката”
и тръгвам.
Първа, втора, трета…
Една усмивка е със мен в купето,
на съседната седалка цветя,
в страничните огледала е полето,
Беше красива есента
с вашите,
писани, ненаписани думи.
Или така ми се струва?
Или бързам защото не е труден
изборът:
Щастието да прегърна.
Или още е лято?
Пак ли бъркам?
Ах да, жито по паважа разлято,
две лястовици гонят мушиците от предното стъкло.
Крайпътните дървета са с листа и се опитват да ме хванат
във продълговато петно между канавките.
Всъщност има ли значение в кои сезон ще се удавят
в разтопения асфалт мравките.
Ще ме целунеш ли ?
Така ми се искаше да е по-различно.
Почти като пъпкуването,
почти като осеменяване неестетично
почти като редуването
прилично, неприлично…
Нима не го усети – тръгвам,
Понеже слънчогледите отдавна полудяха
Те между залез и източна пълна луна,
унесено възлести шии въртяха,
а между тях прекрасната жена
която не видяха.
Тръгвам
Ненужни адмирации са вашите оценки
и символчетата целуващи,
но думите ви като стар скъперник
ще си запазя в листчета със мен пътуващи.
За “Сбогом!” вече ми е късно
“Здравей!” отдавна отлетя
Прозореца отварям
и попътно ще разпръсна
оставените ми от вас цветя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...