Ето, аз си тръгвам
отново през нощта
и в нищото си се прибирам
в пълна тъмнина!
Отново те оставям
да си нечия жена.
На някой друг аз те оставям -
не заслужаваш ти това!
Кога ли ще се срещнем
на нашата Звезда,
където няма мрак и тъмнина,
а има само чиста светлина?
Как искам този миг да дойде
преди да е изгаснала последната искра,
а изгасне ли и тя -
за мен ще дойде края на света!!!
© Николай Кънчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
