Гарата е хвърлена зад къщите.
Важен влак освирква тишината.
Пейките изглеждат недовършени
под пресъхналия влажен вятър.
Куфарите дремят като гости.
Ресторантът пие осма бира.
Хърбав лай маркира павилиончето,
а дърветата са сеирджии.
Бързата луна се врязва в релсите
като трън под нокътя на скитник.
Тъмнината бавно сгъва вестника,
в който Господ пишеше молитви.
2010*
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
