Опитвам се да разбера защо,
безсмисленото никой не вълнува.
Защо за другите е сякаш зло,
да кажеш, че така се съществува.
Осмисляйки живота си докрай,
ний търсим му есенцията силна.
Нима ще преосмислим Ад и Рай,
след като сме похапнали обилно!?
Трънлив и кален, ще е този път
пронизва ни без милост, до последно.
Открихте ли блаженият си кът,
от който съдите кое е редно? ...