Jun 26, 2015, 11:01 PM

Тухла в зида

1K 0 3


 

Тухла в зида


 

На стария зид,

преди много лета

от майстор безимен направен,

сивее самотно

тухла една –

някак различна оставена.

 

С годините вече

поизлинял,

цветът на зида пак е светъл

и червенее,

и погледа спрял

пак стопля с вида си приветен.

 

И само онази

тухла една

с времето по-тъмна става.

И някаква странна

сила и власт

над целия зид обладава.

 

Бях малко дете

и помня -  не щях

да вляза в градината даже,

и тухлата тъмна

поглеждах със страх,

все пак ако там се окажех.

 

Не знам кой така

зидът бе строил,

че тухла да сложи различна,

но втренчена в нея,

пропуснах, уви,

градината да заобичам.

 

А късно е днес

да сторя това –

там пълно е всичко с коприва.

Превземат зида

шубраци, трева –

различната тухла закриват.

 

Но с нея се скрива

и целият свят:

безсмислен, животът догаря.

Върнете ми тухлата,

различна по цвят –

без нея зидът се събаря.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Различното ни прави тревожни и несигурни, кара ни да се озъртаме, да търсим доказателства за нашата нормалност и правилност Затова то ни плаши, отбягваме го. Но без различното светът би бил сив, скучен и наистина лишен от нормалност! Благодаря ти, Мария! Поздрав!
  • Интересна идея!
    Ако всичко около нас е еднакво, светът би бил едно скучно място.
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Ани, винаги си много мила с мене!Различното трябва да съществува, за да осмисля и дава цвят на типичното, да го предпазва от скука и тривиалност.
    Поздрави, Ани! Радвам се, че мога да си общувам с тебе поне тук

    Благодаря за добрата дума, Белла! Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....